Омбудсманът на София пред Topnovini.bg: Някъде ме чакат с кафе и сладки, другаде и представа нямат кой е дошъл
Знаят ли хората и от малките кметства около София какво е омбудсман и как може да им помогне, отворена ли е общинската администрация за проблемите на гражданите или изпитва досада да се занимава с тях, разказва столичният обществен посредник.
- Г-жо Христова, малко или много са 224 сигнала и жалби за една година?
- Това са отделни сигнали на граждани, не на организации и сдружения. Малък процент от тях не са свързани с правомощията на обществения посредник. Например получавали сме жалба от дейността на банкова институция или на Агенцията по кадастър, която не е общинска служба.
Хората невинаги казват по телефона по какъв въпрос искат среща с омбудсмана, а това е важно, защото идват и губят време вместо да ги пратя там, където жалбата им ще бъде разгледана. Искам да им спестя изнервянето и губенето на време.
През януари има доста обаждания във връзка с дейността на частните съдебни изпълнители, възнагражденията на юрисконсултите, арбитражните съдилища,т.е. всичко онова, което е плод на новите промени в законодателството.
- Тоест има някаква сезонност на оплакванията?
- През пролетта и лятото валят жалби от силния шум на търговските заведения. Това през зимата или в късна есен, когато масите се приберат, го няма. Хората вече се понаучиха, че има обществени посредници за „Топлофикация – София“ и когато все пак през зимата дойдат жалби, веднага ги препращам към тях и те реагират веднага.
През януари малко хора се обръщат към омбудсмана. Дали заради студа, или защото не искат да започнат годината с жалби, сигнали и критика, може би това ги спира.
- И все пак, накъде е тенденцията на жалбите откакто има столичен омбудсман – нагоре или надолу?
- По-малко са били преди и това е защото в началото фигурата на обществения посредник не е била достатъчно позната. Тя и досега не е много позната.Въпреки интернет страницата ни и информацията в нея, особено по кметствата. Хората още не знаят какво е обществен посредник и дори нямат представа, че съществува такава институция. Това е една от причините в предишни години сигналите да са били по-малко. Освен това, не се е водил регистър на хартия или в електронен вид. Затова няма пълна статистика за всичките години. Данни има само в годишните отчети на омбудсмана. Едва от юли 2014 г. се води такъв регистър и сравненията вече са възможни.
Има доста голям ръст на устните сигнали. Те постъпват по време на изнесените приемни в кметствата. По моя преценка гражданите попълват протокол за устен сигнал, който се регистрира. И в сравнение с миналата година има малко по-голяма разпознаваемост на институцията – ако миналата година в някои села хората изобщо не бяха разбрали, че общественият посредник е дошъл, или кой е дошъл, тази година е по-различно.
Имах един случай, няма да казвам в кое село, кметът беше много притеснен, че идвам да контролирам неговата работа, а това не е така, защото нямам контролни функции. На друго място пък ме чакаха с кафе и сладки, събрали се бяха много хора и очакваха да реша всичките им проблеми.
- Свръх очаквания ли има към омбудсмана?
- По-скоро неразбиране за функициите му. Една от основните задачи на обществения посредник е да преведе и обясни на хората каква е дейността му, по какви въпроси могат да се обърнат. Има хора, които търсят съдействие, настроени са критично, без да са потърсили решение на проблема си в местната администрация – район или кметство. Понякога са недоволни и казват: „Ама,за какво сте тук?“. Трябва да им обясня, че съм тук за да съдействам за преодоляване на проблем, ако някъде връзката се е скъсала, ако общинската структура не е обърнала внимание на сигнала им или те са недоволни от нея.
- Коя е най-болната тема за софиянци, която достига до вас през сигналите им - прекаленото застрояване, мръсният въздух?
- Не, повечето хора се притесняват от конкретни неща: „Кога ще бъде извършен ремонт на нашата улица - има много дупки, има ями, обещават ни, нищо не се случва“. Това за мен е липса на информация от най-близката администрация. Например за една улица в квартал Горна баня им отговарят, че ще бъде ремонтирана през 2015 г., но не се случва, идва средата на 2016 г. – пак нищо не се случва и хората не искат повече да питат районната администрация.
Така че благоустройство и транспортна инфраструктура са повечето въпроси, по които хората се обръщат към мен или заради неудовлетвореност от формалните отговори на жалбите си, в които няма нито срок, нито конкретен ангажимент.
- Как се намесвате в тези случаи?
- Избягвам да формализирам процеса. Случва се да пиша писма и препоръки, но за мен е важно да се свърши работа наистина. Много важен е прекият контакт със съответния ръководител – районен кмет, зам. кмет, директор на дирекция - този, от когото зависи решаването на проблема. Когато се обърна към тях, нещата се случват. Администрацията решава много проблеми, тя е много натоварена и всеки ден има реални резултати, които трудно се виждат. Човек по-скоро е настроен да види лошото и да критикува, а подминава доброто. Затова понякога на сигналите и жалбите на гражданите се гледа с недобро око като нещо досадно, което губи време да му се отговаря. За мен въпросът не е да му се отговори писмено и преписката да е приключена, а да се осмисли проблемът.
- Част от сигналите на граждани са следствие на мълчалив отказ по техни жалби. Това не ви ли обезсърчава?
- Не ме обезсърчава, напротив. Всеки път, когато нещата се решат, се чувствам много доволна, че по това зрънце от многото проблеми нещо се е случило. Например в ж.к. Славия имаше нужда от ремонт на тротоар около жилищен блок. Години наред различни кметове на района установяват, че плочките трябва да се подменят, но финансиране не се отделя. Хората продължават да питат какво става и най-накрая имам увереността, че участъкът ще бъде включен във финансирането за 2017 г. и тротоарът ще бъде подменен. Доволна съм, че съм била полезна.
- С кого работите най-добре в Столична община, до кого най-често се налага да се обадите?
- С г-жа Фандъкова обсъждаме сериозните и важни теми. При жалба за дейности в район се обаждам на районния кмет и отивам на място да проверя нещата. За две години съм се запознала с много хора в общината, защото личният контакт е най-важен.
- Препоръчвате на СОС и СО да променят правилата за кандидатстване и настаняване в общински жилища. Какво трябва да се промени?
- Убедена съм, че част от документите, които се изискват от кандидатите, трябва да отпаднат. Вече се прие предложението ми да не се иска бележка от дирекция „Общински приходи”, че човекът не дължи данъци, защото такава справка може да се направи бързо служебно. Удостоверението от Националната следствена служба за мен е абсурдно. То удостоверява дали срещу лицето се водят следствени действия.Дори и да се водят, това не означава, че то е извършило престъпление. Това може да се докаже само в съда. Затова според мен човек не бива да бъде лишен от право междувременно да обитава социално жилище, защото идеята на този подслон е да се подпомогнат за 3 години хора в нужда – в социална криза, без работа, многодетно семейство, хора с тежки болести и т.н..
Може да не се иска и друг документ - удостоверение от Агенцията по вписванията дали лицето е извършвало сделки с имот или не през последните пет години, защото и тази справка може да се направи служебно. Смятам, че тези документи не трябва да се искат от кандидатите за жилище, защото повечето от тях са хора с много ниски доходи или болни. За тях всяка служебна бележка за 5-6 лева е разход, който биха могли да си спестят. Да не говорим за отиването два пъти до институцията, особено ако човекът е с някаква степен на увреждане. За да осигури целия този пакет от документи, един кандидат за жилище трябва да похарчи около 30 лева, без да има гаранция, че ще бъде одобрен и настанен. Тези пари са невъзвращаеми за него и са храната му няколко дни. Има хора, на които наистина трябва да се подаде ръка.
- Не одобрявате иронията на общински служители към жалбите на „будни граждани“, нито провокативния език на подателите им. Как тези две страни могат да намерят общ език?
- Това са изолирани случаи, но не бих искала да ги подмина, защото дори в две писма от общинска структура по жалба на гражданин да видя изречение: „По жалбата на будния гражданин еди-кой си…“ е недопустимо. Знам, че администрацията е натоварена, изнервена, понякога получава неоснователни жалби, изпълнени с обидни квалификации. Но администрацията няма право иронично да отговаря. Личната емоция е едно, но когато изготвяш официален документ и си служител на институция, трябва да спазваш етични норми.
Провокативните „писания” до омбудсмана, защото те не са сигнали и жалби в истинския смисъл на думата, са малко на брой, от едни и същи хора, които пишат редовно. Трябва да има уважение към институциите, към човека, който ги представлява, както и обратното – да има уважение и да се вникне в молбата, жалбата, сигнала на всеки отделен човек.
- Ще има ли скоро решение на проблема с мръсния въздух на София?
- Това е много нашумял проблем и в съвсем кратък срок ще бъдат огласени всички мерки - не са само дългосрочни, а и краткосрочни като ограничаване на движението на автомобилите. Факт е, че лично кметът и Столичният съвет, и администрацията са взели присърце проблема. Решаването му обаче не е само в ръцете на общината, трябва и държавна регулация и подпомагане, включително и финансово за определени мерки.
Последни новини
Фондация "Една от 8" пристига в Сливен
17:49, 29 апр 24 / Регионални новини
ЕРМ Запад и ТУ-Габрово ще си партнират в подготовката на специалисти за енергетиката
17:45, 29 апр 24 / Регионални новини
Много повече общуване в чужбина с A1 Roaming Revolution
13:41, 29 апр 24 / Свят
Добави коментар