Художествената галерия „Станислав Доспевски“ – Пазарджик и Градската художествена галерия – Пловдив гостуват на Националната галерия с организираната от тях юбилейна изложба на Георги Машев. Официалното й откриване ще се състои на 12 май в 18:00 и ще бъде достъпна за посетители до 18 юли, съобщават от пресцентъра на Националната художествена галерия. Поводът за събитието е отбелязването на 130 години от раждането на художника.
Представените произведения - живопис, карикатури и рисунки – са селектирани от държавните колекции. Най-голяма част от тях се съхранява в галерията в Пазарджик – роден град на художника. Партньори в проекта са и Софийската градска художествена галерия, Институтът за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, ХГ-Казанлък и ХГ-Русе.
Георги Машев е сред големите автори на модерното българско изкуство от първите десетилетия на ХХ в. Днес името му извиква асоциации преди всичко с картините на фолклорна и символистична тематика. Особено популярни за неговото творчество са платната със сюжети от старата българска история, серията за Крали Марко, Момчил войвода, и не на последно място цикълът платна и рисунки „Адам и Ева“, в които със средствата на хумора художникът предлага свой прочит на библейската тема. Изкуството му е оценено приживе. Критиката се изказва ласкаво за неговите участия в общите художествени изложби. Представянето му в Парижкия салон на изкуствата през 1931 г. е забелязано. Награден е за цикъла си „Адам и Ева“ в „Салонът на 100-те“ – авторитетно сдружение на френските художници-хумористи, които го приемат за свой член. Той е в приятелски връзки с поети, писатели, културни дейци като Константин Константинов, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Димитър Подвързачов, Николай Лилиев. Сред тях неговата разностранно надарена личност, интелектуален потенциал и артистично присъствие са високо ценени. В своята мемоарна книга „Път през годините" писателят Константин Константинов пише: „В младата история на българското изобразително изкуство Георги Машев се отделя рязко от другите, неочакван и своеобразен... Днес малцина го знаят. Ала по-късно към това усамотено убежище, край което минава пътят на българското изобразително изкуство, ще се върнат, уверен съм, не един от младите, като към изходна точка, установена от първия български визионер в живописта."
Добави коментар