Днес рожден ден празнува италианската актриса Джина Лолобриджида и навършва 91 години!
Джина Лолобриджида е италианска актриса, фотожурналист и скулптор, носителка на награда „Златен Глобус“ и номинирана за „БАФТА“. През 1947 година става трета на конкурса „Мис Италия“. След 1955-та година получава прозвището най-красивата жена в света. Филмите, които я правят световноизвестна са „Фанфан Лалето“ (1952) и „Парижката Света Богородица“ (1956).
Кинозвездата се появява на белия свят в семейството на беден дърводелец от Субиако, малко градче на 80 км от Рим. Мизерията на предвоенните години и разрухата след тях оставя неизгладим отпечатък върху характера на Луиджина (нейното истинско име!), която от бедна и неизвестна девойка само за няколко години става световно известна. Неслучайно след време озаглавява автобиографичната си книга „Моето чудесно приключение“. Историята на киното помни, естествено, и много други бедни момичета, сравнявани с Пепеляшка, заради вълшебното им преобразяване в истински кралици на екрана. Но те обикновено дължат това на Негово величество случая или на нечия височайша мъжка протекция. При Лолобриджида има по малко и от тези неща, но възходът й е преди всичко съпътстван от безспорен талант.
Надарена с артистични заложби, Джина от малка мечтае да стане скулптор или оперна певица. Спестява си пари за Академията по изкуствата, рисувайки карикатури и портрети, които продава направо на улицата или на различни издания. По същото време трите й сестри припечелват като статистки в киното. Но Джина, която се възприема като човек на изкуството, гледа отвисоко на това. Едва склонява да се запише за конкурса „Мис Рим“, в който се класира втора, осигурявайки си участие и в надпреварата за „Мис Италия“, в която заема третото място.
Продуцентите я забелязват и започва да се появява в епизодични филмови роли. Попада и в полезрението на ексцентричния американски милиардер Хауърд Хюз, който е сред най-влиятелните холивудски магнати по онова време. Опитвайки се да я спечели за себе си, той й предлага 7-годишен контракт. Но неизвестната италианка устоява на изкушението и се прибира в Италия, шокирайки не само Холивуд, но и своите сънародници, които не могат да си обяснят постъпката й.
„В киното трябва да показваш сърцето, а не бюста си“, - отговаря тя на журналистическите въпроси.
И макар че много от филмите й все пак залагат на външните й данни, тя винаги се опитва да вдъхне на персонажите си нещо от своята дълбоко чувствена природа.
В края на 40-те малцина биха могли да предположат, че много скоро своенравната италианка ще се завърне триумфално в Холивуд, за да се снима с великия Хъмфри Богарт под режисурата на Джон Хюстън в „Да победиш дявола“, (1953).
Междувременно в своята родина Джина се запознава със словенския доктор Милко Скофич и през 1949 г. двамата сключват брак. През следващите две-три години успява да се снима в над десет филма, превръщайки се много бързо в любимка на италианската публика. Първата й запомняща се главна роля е във филма на Карло Лидзани „Внимание, бандити!“ (1951).
Но нейната звездна година е 1952-а, когато излизат „Красавиците на нощта“ и „Фанфан Лалето“, в които партнира на Жерар Филип. Удивително е, че младата актриса не позволява на тогавашния идол на европейското кино да я засенчи. Във „Фанфан Лалето“ тя проявява огромния си темперамент на характерна актриса, чието непокорство и остър език прилягат чудесно за роли на момичета от народа.
Добави коментар