Звезден рожденик: Уитни Хюстън

Уитни Елизабет Хюстън е родена на 9 август 1963 в Нюарк, Ню Джърси. Тя е дъщеря на Сиси Хюстън, успешна ритъм-енд-блус беквокалистка и братовчедка на звездата Дион Уоруик. Уитни започва да пее в църковен хор в родния си град, а на 11 вече изпълнява соловите партии. Пее и като бек-вокалист с Шака Кан, Лу Роулс и с майка си. Започва работа като модел с фотосесии за различни списания и участва в няколко епизода на ТВ сериала Give Me A Break. Уитни продължава кариерата си като певица. Първият ѝ хит е в дует с Теди Пендерграс през 1984 – „Прегърни ме“ (Hold Me). През 1983 г. тя подписва договор с Ариста рекърдс /Arista Records/.

Уитни Хюстън (на английски: Whitney Elizabeth Houston) е американска певица в стиловете поп и R&B. Изявява се и като актриса, филмов и звукозаписен продуцент, поетеса и модел. Наричана също „Гласът“.

Приживе има повече от 170 милиона продадени записи, над 200 златни, платинени и сребърни плочи, и шест награди Грами, което я прави един от най-успешните изпълнителни за своето време. Дълго преди смъртта си Уитни губи трайно гласа си, което се предполага, че е в резултат и на злоупотребата с наркотици.

През 80-те години на ХХ век тя е една от първите чернокожи изпълнители, излъчвани редовно по телевизия MTV. Първият албум на Уитни Хюстън носи нейното име и поставя рекорд за най-много продажби на дебютен албум. Следващият ѝ албум, „Уитни“ (Whitney) става първият албум на жена, дебютирал като №1 в Billboard 200. Поставя нов рекорд, когато седем нейни композиции стават №1 в класацията Billboard Hot 100. През 90-те години на ХХ век приема няколко филмови роли, като през 1992 г. участва в „Бодигард“ (The Bodyguard). Музиката към филма поставя рекорд в САЩ за най-много продажби на саундтрак, а композицията „I Will Always Love You“ става един от женските сингли с най-многобройни продажби

Дебютният ѝ албум излиза през 1985 и продажбите наброяват над 22 милиона копия. През 1986 г. Уитни е удостоена с 6 музикални награди на Billboard, 5 „Американски музикални награди“, наградата на MTV за най-добър видеоклип („How Will I Know“) и наградата на списание Rolling Stone за най-добър албум на годината. През 1987 г. Уитни представя следващия си албум, „Уитни“. Общо 19 милиона копия от албума са продадени и той влиза в класациите под номер 1 – първият такъв случай в историята за жена. Албумът ѝ осигурява две „Американски музикални награди“ и музикалната награда на Billboard. На церемонията по връчването на наградите Грами през 1988 г. тя печели в категорията „Най-добро вокално изпълнение от жена“ („I Wanna Dance With Somebody“).

През 1990 г. Уитни представя албума „I'm Your Baby Tonight“, но продава само 10 милиона копия, което е сравнително по-малко от предишните ѝ продажби. Въпреки това, албума ѝ осигурява още Американски и Billboard музикални награди. През юли 1992 тя се омъжва за певеца Боби Браун. През март 1993 Уитни ражда момиче, Боби Кристина. Бракът на Уитни и Боби е бурен. Между твърденията за семейно насилие, употреба на наркотици и многото арести на Боби, Уитни Хюстън твърдо стои зад съпруга си. Следващият ход в кариерата на Уитни идва с ролята на разглезена певица, преследвана от вманиачен фен, във филма „Bodyguard“ (1992), в който ѝ партнира Кевин Костнър. Музиката на филма се продава в тираж от 34 милиона копия и подпомага музикалната ѝ кариера с три от най-големите ѝ хита – „I Have Nothing“, „I'm Every Woman“ (кавър по Шака Кан) и „I Will Always Love You“ (кавър по песен на Доли Партън). Следват 9 награди на Billboard, три награди Grammy, 8 Американски музикални награди. През 1995 г. Уитни отново се изявява като актриса в „Сладка въздишка“, а приносът ѝ към саундтрака е песента „Exhale (Shoop Shoop)“. През 1996 г. Уитни играе заедно с Дензъл Уошингтън в „Жената на проповедника“ и получава номинация за Grammy със саундтрака към филма. Независимо от слуховете, че не могат да се понасят, Уитни и Марая Кери работят заедно над песента „When You Believe“ за анимацията „Принцът на Египет“. Сингълът излиза в „My Love Is Your Love“ – първият албум с нови песни на Уитни през последните осем години. По време на завидната си кариера Уитни винаги е изпитвала чувство за отговорност към по-малко щастливите от нея. Тя основава фондацията с идеална цел „Whitney Houston Foundation For Children“, чрез която помага на бездомни деца и на деца с рак или СПИН.

През 2000 г. тя е арестувана на Хаваите по обвинения в притежание на наркотици, а баща ѝ я дава на съд. Певицата рязко отслабва и това, в съчетание с няколко участия, които отказва в последния момент, подхранва слуховете, че е пристрастена към наркотиците. Уитни признава, че има подобни проблеми в телевизионно интервю с Даян Сойер. Тя продължава да издава нови албуми като „Greatest Hits“ през 2000, „Love, Whitney“ през 2001, „Just Whitney...“ през 2002, и „One Wish“, коледен албум, през 2003. Макар и актьорската ѝ кариера да е в застой, Уитни продуцира филми, сред които „Дневниците на принцесата“ (2001). През 2001 г. Уитни счупва рекорда на Марая Кери за най-голяма сделка в областта на звукозаписа, като преподписва договора си с Arista Records за 100 млн. долара.

На 11 февруари 2012 г. Хюстън е открита от неин роднина, потопена във ваната на хотелската си стая в хотел Бевърли Хилтън в Бевърли Хилс Екипът за бърза помощ пристига в 15:30 ч. и се опитва да я съживи в продължение на около 20 минути. Хюстън е обявена за мъртва в 15:55 часа местно време. Местната полиция съобщава, че няма явни следи за криминално престъпление.

На 13 февруари 2012 г. местните власти съобщават, че смъртта на певицата вероятно е не удавяне, а резултат от комбинация от лекарството Ксанакс с други антидепресанти и с алкохол. Водата, която е открита в нейните дробове при аутопсията, е била недостатъчна, за да причини нейното удавяне.